неделя, 2 април 2023
Контакт |  Карта на сайта |  Търсете
Централна страница » Теология » Богословски размисъл
Богословски бележки от Васула
Да бъдат всички едно,
както ти, Отче, си в мене
и аз в тебе. (Йн 17, 21)

Ако Господ не ми беше позволил да докосна Сърцето Му и не ме направи свидетелка на Съкровищата, които има, ако не ми беше дал неизброими благоволения нямаше никога да имам смелостта нито силата, в тази опасна епоха, да продължа в спокойствие и с такъв духовен мир, делото, което ми възложи. Нямаше да издържа на изпитанията, противопоставянията, лъжесвидетелствата, критиките и нападенията на дявола, ако Бог не ме беше залял с изключителни благоволения, за да ми помогне в мисията ми и да ми даде силата да ги превъзмогна.

Преследванията в началото ме смутиха, постепенно обаче Бог ми помогна да ги превъзмогна, така че да ме тласне в света, за да стана Неговото Ехо.

Преди да започна пиша, каквото и да е за изключителните тези благоволения, бих искала да кажа веднага, че никога не бях искала да получа, което и да е божествено откровение (още повече, не знаех дори, че това би могло да съществува). Нито бях чувала въобще, че Бог може, след Библията, да се явява по този така особен начин и да “говори” така задушевно с народа Си. След като никога не бях търсила Бога и не се интересувах за религията, как бих могла да имам лично откровение?

Не съм професионален писател и ми е трудно да опиша това превъзходно дело на свръхестествено милосърдие, но ако Бог желае ще води мислите ми и словата ми, за да позволи да бъдат изяснени и осветени някои от многобройните неща, които трябва да бъдат казани и които Бог ми разкри.

В книгата си «Искам да видя Бога» - («Дъщеря на Църквата съм»)[1] занимаваща се с духовността на Свети Йоан от Кръста и на Света Тереза от Авила, кармилският отец Мари-Южен на Младенеца Иисус ни казва следното за тези изключителни благоволения:

“Изключителните благоволения са произведени от прякото действие на Бога, който премахва всякакво съдействие от страна на душата освен една пасивна приемственост.

Въображаеми видения и интелектни видения, както твърдят двамата светии (Йоан от Кръста и Тереза от Авила), са произведени в сетивата, без никакво участие от тяхна страна и им се оповестяват по свръхестествен път. (...) Изключителните светлини, с други думи интелектните видения на духовни понятия и откровенията, се вкапват директно в интелекта от Бога."[2].

“... първият признак, отрицателен вярно е, но важен, за божествения произход на изключителните благоволения е, че нямат нищо, което да е противно на разума или на вярата. Бог се приспособява дори към начините, с които действува, в естествения ред, който ни управлява. Божествени видения и откровения нямат нищо шокиращо. Бог в тях говори на нашия език. Всичко в тях е мярка, искреност и истина, равновесие и простота. В замяна на това, патологичните нарушения и действията на дявола се разкриват от липсата на мярка, странности, смешни детайли, поради гордостта, която се изявява в старанието да изглежда или да предизвика изненада, и поради лъжата, която без да се бави се хваща в собствената си клопка. Появявайки се, Бог говори на езика на честен човек, който е добър християнин; дяволът и душевно болният се правят на свръхчовек.

“Положителните признаци са по-убедителни, ако не и по-ясни. Само едно измежду тях не представлява доказателство, всяко едно от тях е показател. Съгласуването на всичко създава увереността. Приспособявайки се към човешкото, Бог обаче не би могъл да прикрие своята трансцендентност. При тези изключителни проявления тя се утвърдява с известно величие, сила, власт, които произвеждат у душата уважение и смирение."[3]

Чувството на сила, което носят със себе си: те са слова и дела същевременно:

"... Чувството на сила, което носят със себе си: те са слова и дела същевременно"[4]

При това откровение чух няколко пъти, особено от страна на духовенството, че Бог не говори вече, както правеше с пророците на Стария Завет, защото всичко, каквото е трябвало да каже е казано от Неговия Син Иисус Христос, и че Откровението е приключило със смъртта на последния апостол. Въпреки това, сега знам, че Бог не иска позволението да се проявява, когато желае, и че е свободен да се разкрива, на който желае, без да иска за това съгласието, на когото и да е.

По-късно, открих, че откровенията, лични или пророчески са били многобройни в хода на историята. Откровенията на Света Маргарита Мария имаха за цел да разпространят предаността към Свещеното Сърце; появяванията на Света Бернадета имаха за резултат прииждането в Лурд на много хора. Има и много други като Света Бригита Шведска, Света Катерина Сиенска, Света Катерина Лабуре на ул. Дю Бак, за да цитираме само тях.

С помощта на Богородицата, пасажите от Свети Йоан от Кръста и на Света Тереза от Авила ми бяха указани, за да ме информират за езика и мистичните явления срещащи се при тези пророчески откровения.

Нека чуем какво ни казва Свети Йоан от Кръста, един от най-големите мистици, по отношение на свръхестествените контакти:

“Бог усъвършенствува човека в зависимост от неговата природа. Започва с това, което е по-ниско и по-външно, за да се изкачи до най-високата и най-вътрешната степен. Така, той го усършенствува първо в телесните сетива... Когато сетивата са в известна степен по-склонни, продължава обикновено да ги усъвършенствува; дава им някои свръхестествени благоволения и някои ласки, за да ги укрепи повече в това, което е добро, и им предоставя известни свръхестествени контакти, например видения със светии или свети неща в материална форма, благоухания, пленителни слова или приятно чувство на допир...

“Когато душата бъде по-склонна по този начин с това естествено упражнение, Бог обикновено я осветява и я одухотворява повече посредством някои свръхестествени видения, които ние наричаме въображаеми, и които, вече казахме, произвеждат големи плодове в духа; защото и едните и другите постепенно отстраняват нещо от неговата грубост и го усъвършенствуват, макар и много бавно.

“Ето така Бог издига лека-полека душата; прекарва я все по-навътре от една степен към друга.”[5]

Подчертава, че избраната от Бога душа, за да получи изключителни благоволения не е необходимо да бъде непременно свята. Света Тереза казва следното:

“Така че има много хора, които са свети и които никога не са знаели какво е да имаш поне едно от тези видения, докато напротив съществуват други хора, които получават такива видения, въпреки че не са свети.”[6]

Тя отбеляза също, че отхвърлянето на благоволенията не трябва да се превърне в презрение спрямо тях, защото схвръхестествените благоволения са и те средства или дори пътища, които водят при Бога. Дарът от Бога трябва да бъде уважаван и използван. Свети Йоан от Кръста казва:

“Свръхестествените контакти са едно средство; и тъй като са средство или път, по който Бог ги води (душите) ... не трябва човек нито да се учудва, нито да се скандализира.”[7]

Ето също така и мнението изразено от Свети Максим Изповедника:

“Една душа не може никога да достигне до познанието на Бога, освен ако самият Бог благоволи да се доближи до нея и я докосне, издигайки я при себе Си. И човешкият дух никога не може да литне достатъчно високо, така че да получи божията светлина, освен ако самият Бог го издигне толкова високо, колкото е възможно да бъде издигнат човешкият дух и да го освети с божествената светлина.”[8]

Тъй като никога не съм учила богословие, не бях чела Светото Писание, нито имах, какъвто и да правилен катехизъм, на църква ходех рядко и почти никога не се молех, всичко това от липса на интерес, откъде тогава произходи всичкото това богословие намиращо се в това откровение? Откъде произходиха всички тези информации отнасящи се до днешното Вероотстъпничество в Църквата?

Едно от възраженията повдигнати от критиците в хода на това откровение е, че не съм ръководена от Светия Дух, а от лукав дух, който си служи с ръката ми, както при автоматичното писмо, форма на спиритуализъм. С други думи, посланията, които получавам не произхождат от Бога, а от мрачен източник, тоест от дявола.

В този случай, от ноември 1985 г., или Сатаната е загубил ума си, или се е завърнал при Бога, защото привлича тези, които четат «Истинския в Бога Живот» (наименование, което Бог даде на това откровение) да се завърнат при Бога, да ходят да се изповядват, да се върнат при Светото Тайнство, да се покорят на Папата, да се научат да се молят всеки ден с Молитвената Броеница на Богородицата, и да постят два пъти в седмицата с хляб и вода!

Но знаем, че Сатаната не е загубил ума си, нито се е завърнал при Бога, и че използува всички средства, за да попречи на хората да се променят и да се завърнат при Бога. Използува дори добри хора, за да се бори с това, което идва от безкрайното Милосърдие на Бога и това, което е средство за нашето спасение.

Превръща тяхното старание във фанатизъм, и така попадат в клопката му; следващата стъпка на Сатаната е да работи в тях, хранейки слабостите им. Притъпява чувството им за добро и лошо с цел да ги обърка, така че да вземат благословиите на Бога за проклятия, Истината за лъжа, Славата на Бога за имитация без стойност, призивите на милосърдната Обич за злонамерена клопка от дявола. Сатаната е успял да ги направи слепи за Истината, заслепявайки ги и единственото, което виждат е тъмнина.

Свети Симеон отговори по същия начин на своите обвинители: че трябва да познават словото, което следва «не само по буквата, но и в истината и от действието на благодатта»[9] «Те не вярват, че може да има, в нашето поколение, някой, който да се задвижва и да е повлиян от божествения Дух, който да Го вижда и да Го задържи по осезаем начин, както апостолите на Христос и светиите в старото време. Защото всеки съди според собственото си състояние и състоянието на ближния си, в благодетел или в порок. »[10]

Знаейки, че Сатаната ще повлияе на хора да ме съдят несправедливо по този въпрос, Бог ми каза на 8 ноември 1988:

“днес ще напишеш посланието Ми със своя почерк, така че онези, които все още не са разбрали, че съм те изпълнил с благодатите Си, да разберат, че съм ти дал също така благодатта да чуваш Гласа Ми; позволи Ми днес да ти диктувам, чуй Ме и пиши:”

След това ме остави да запиша цялото послание, което ми даде с нормалния ми почерк, а накрая ми каза:

"това, Васула, е и за онези, които смятат, че ръката ти бива тласкана от Мен, без въобще да Ме чуваш; някои от тях не вярват, че Аз, Господ, те вдъхновявам; ще продължим сега по начина, който Ми харесва, Васула Моя;"

Тогава Господ продължи посланието Си с почерка, който Той беше избрал и който Му харесва.

Бих искала също така да добавя какво казва Света Тереза от Авила за физическите явления. Показва ни, че Бог може да възспре не само член на тялото, но и цялото тяло.

Ето какво казва:

“Мислите ли, че е малък смутът за това лице, което бивайки в пълно владение на сетивата си, да вижда душата му да бива отнасяна и дори, както четем при някои светии, и тялото заедно с нея, без да знае къде отива нито кой я отнася... Но не би ли могла да се съпротив по някакъв начин? Не, това би било по-лошо. Зная го от човек, който има такъв опит. Ако тя се съпротиви, бива отнасяна още по-устремно; ето защо това лице е решило да не се съпротивява повече, както една сламка вдига кехлибар, ако сте го наблюдавали (...) И говорейки за сламка, явно е, че ако е лесно за един силен човек да вдигне сламка, камо ли за нашия голям и всемогъщ Гигант да отнесе духа.”[11]

Това можем да го наречем залавяне от свръхестествена сила, трансцендентна сила.

Завладяваща е опитността, когато Бог позволява на хора да го докоснат и да го почувствуват. Следният пасаж е взет от опита на Свети Симеон Нови Богослов, от книгата на архиепископ Василий Кривошеин «В Светлината на Христос»; Бог протяга на Симеон всемогъщата Си ръка, след това я оттегля. Симеон казва: «Благодаря ти от все сърце за това, че не извърна от мен погледа Си, докато лежах дълбоко в мрака. И въпреки това, божествената Ти ръка ме докосна... »

От самото начало, дяволът използува всички средства и всички видове тактики, за да ми попречи да получа благоволенията на Бога, благоволения, които ме съединиха, подобно на много други, с Бога, помагайки на душите ни да растат духовно и в Неговата Обич.

Отец Мари-Южен дава допълнителни разяснения за начина, по който реагира Сатаната в своята завист, когато губи една душа. Ето какво казва:

“Сред силите на злото, дяволът играе и изпълнява ролята на водещ играта, лукав и силен. Омразната му завист не може да остане равнодушна пред тази душа, която най-накрая ще му избяга, и скоро ще му навреди. Тази душа е станала за него личен враг. В дейността, която вече споменахме, ще присъедини и друга една по-външна. В тази външна и чувствителна област намира всички свои средства и известно превъзходство. За да възспре хода на тази душа и да парализира действията й, демонът ще надигне хора и неща; ще използува всичко, страстите на хората и добрите им намерения, природните закони ще постави в действие, за да предизвика движение и вълнение, противоречията и преследванията.”[12]

Някои от тези, които критикуват «Истинския в Бога Живот» с прекомерна строгост, бяха дори тези, които разчлениха параграфи, изрази и думи, отделяйки ги от техния контекст. На тях, бих искала да кажа, че е важно да имаме наум учението на Папа Бенедикт ХIV по този въпрос:

“Даваме предупреждението усърдно да помним, че не може човек да стигне до правилна преценка на истинския смисъл даден от един автор, освен ако чете книгата като цяло, с всичките й части, които я съставляват, и да сравнява един с друг въпросите намиращи се на места, и да се вземат внимателно пред вид целта и намерението на автора и да се обсъдят. Авторът не трябва да се съди върху едно или друго изречение откъснато от контекста му, или отделено от друг израз намиращ се в същата книга. Защото, случва се често, това, което авторът изразява непълно или неясно на едно място на работата си, да го изразява ясно, напълно различимо на друго място; така че неясното, където сякаш се крие грешка, от този момент напълно се разсейва, и изразът не съдържа вече никаква грешка.”

В началото на откровението на «Истинския в Бога Живот», душата ми беше объркана и често смутена от избора на Бога. Защо дойде при мен и ми позволи да Го вкуся? Защо ми разкри Лицето Си и украси душата ми със задушевно знание за Него?

Когато Му задавам този въпрос, Той ми отговаря:

"Чувствувай се неудобно, дъще, защото беше избрана заради нищетата ти; не те избрах за заслугите ти; бях ти го казал веднъж, че заслугите ти са нищожни."[13]
"Посредством твоята нищожност, разкрих Своето Величие, посредством нищетата ти, показах Милосърдието Си и посредством крехкостта ти, Силата Си;"[14]
“Oстани немощна, тъй като в немощта ти мога да направя големи неща; бъди нищо, тъй като в нищожността ти мога да съм Всичко; … остани ограничена, за да може Могъщието Ми да бъде видяно в теб;”[15]

С други думи, благодатта не се печели. Както казва писанието:

Така и в сегашно време има остатък избран по благодат.
Но, ако е по благодат,
не е вече от дела,
иначе благодатта не е вече благодат. (Рим 11, 5-6)

Бог има педагогика различна от нашата. Посланията, особено в началото, са много повтарящи се, това е обаче Неговият божествен метод да обучи душата. Често ми даваше една или две думи и с това урокът приключваше.

Има послания, които почти приличат на телеграми. Искам да кажа, че изразите са кратки, съдържащи само най-важното. “Обучението” и образованието, които ми даде в началото моят ангел и след това Господ, биха могли да възспрат всеки читател, който ще прочете тези първи послания, да се изкуши да ги отхвърли като непроизхождащи от божествената Мъдрост, защото звучат като простия език на децата, с тон на наивност.

Но, въпреки че тези послания изглеждат много прости, в действителност не са, защото дори, когато Бог произнася кратко слово, оставя душата да проникне в това слово и да открие много дълбоки учения, които стигат до много истини.

С тази трансцендентна светлина, душата ми можа да схване вдъхновения далеч отвъд естественото ми възприятие, например, на Писанията. Тези вдъхновения, с които Бог ме облагодетелствува ми се появиха сякаш ми позволи да прочета мисълта Му, но давайки ми това, което Той искаше да видя и да проумея.

Ето как Света Тереза от Авила обяснява това явление:

“И само едно божествено слово може да обхваща много неща, които нашето разбиране не би могло скоро да открие.”[16]

“Този слова ни дават такива дълбоки истини, за които ни е необходимо много време, за да бъдат сложени в ред.”[17]

“Вътрешните слова (...) имат известна добродетел, която не мога да обясня и често дават да се разберат много повече неща, отколкото изразяват чрез звук.”[18]

От. Мари-Южен описва това вливане на проумяване като пергаментов свитък, който се разгръща и разкрива своите съкровища. Ето какво каза:

“В началото сетивата са заслепени. Душата не може да определи видението. Но светлината отпечатана в нея и която не може вече да забрави, става за нея светъл пергаментов свитък, който, разгръщайки се, разкрива постепенно съкровищата си, или като фар, който на промеждутъци хвърля светлина по пътя й.”[19]

Забелязах как Бог се снижи, за да се приспособи към мен. Често използува моите изрази. Използува речник, който разбирам. От време на време Му харесва да използува думи, които никога не съм употребявала.
От. Мари-Южен казва следното:

“Това непосредствено действие на Бога, затвърдено по този начин в лицето, което използува, се приспособява чудесно към условията на психологическия живот на душата. Това приспособление на Бога трябва да бъде подчертано като важна характеристика на неговите намеси.

Бог, който е склонен да говори на езика на човешките знаци, за да ни даде светлината си, тласка това снизхождение до степента да се приспособява към характера и специфичните ни нужди, избирайки тези знаци,, за да се приближи до нас по-сигурно. На вярата, която е запазила своята чистота и простота, ще говори с езика на външните и ярки знаци, които ще я накарат да трепти. За вярата, която рационализмът я е направил предпазлива и критична, ще има по-интелектуален език. Видения и откровения ще станат по-многобройни през испанския ХVI век. За да стигне и да докосне съвременния ни дух склонен към скептицизъм, Бог изглежда изоставя езика с външните изключителни знаци, за да влее директно в душите светлината Си. По-малко изключителни благоволения, но дарове на чисто съзерцание биват раздавани нашироко: по този начин Милосърдието слиза, приспособявайки се, върху духовната беднота на нашето време.

Тази грижа на божествено приспособление се явява с трогателна деликатност в самите изключителни намеси. Видения и слова разкриват трансцеденталния си произход от силата, която съдържат и от резултатите им, но остават толкова прости, толкова човешки, толкова близки до нас, че не пречат нито шокират. Бог чрез тях се доближава до душата и бива разкриван като Бог, превръщайки себе Си в човек. За да говори на Евреите използува богатството на техните символи с цел да утвърди ученията Си в душите им. На местния диалект на Лурд Богородицата отговори на въпроса на Бернадета и й разкри, че е Неопетненото Зачатие. Божественото и човешкото, трансцеденталното и обикновеното са така чудесно обединени, че простата хармония става знак на свръхестествения им произход.”[20]

“Бях забелязала, че някои хора бяха обезпокоени от задушевността на нашия Господ или от мекия език. Бъркат божествената Обич с човешката обич, духовния брак с човешкия брак. Други пък не могат да приемат факта, че Иисус става толкова смирен, така че да изпросва обичта ни. Върху много и много страници Свети Йоан от Кръста, Света Тереза от Авила, Свети Симеон Новият Теолог, Свети Максим Изповедникът, Николай Кавасила, Отците на Църквата, които бих искала да цитирам, за да покажа колко голяма е била задушевността им с Господа и колко задушевен е бил Господ с тях. Но това ще изиска цели томове, затова ще се ограничим на няколкото слова първо на от. Мари-Южен и след това на Свети Йоан от Кръста.”

От. Мари-Южен пише следното:

“Духовната женитба е пълно обвързване. Бог дава себе Си по ясен начин и се разкрива постоянно с духовен взор. Не съществува пръстен, за да подпечата съюза, а по-скоро пирон, който те кове на кръста. Няма приканване към годежна интимност, а по-скоро покана да работи човек като истинска годеница за честа на Жениха. Спокойното притежание на Бога в този съюз не е цел или почивка, а средство за по-резултатна работа. Иисус Христос се сгодява за душите само и само, за да ги свърже по-тясно с делата Си свързани с Църквата Му.” [21]

“Всичко идва в душата от съюза й с Любимия. Свети Йоан от Кръста настоява много на тази истина, така че би помислил някой, че душата вече се намира в духовния брак. “Креватът ни е в пълен разцвет, пее годеницата в четвъртия стих, и Свети Йоан от Кръста коментира[22] :

“Този разцъфтял се креват е лоното и обичта на Любимия. На това място душата станала годеница се намира съединена с него. Разцъфтяла е за нея със съюза или връзката съществуваща вече между двамата и й известява добродетелите, благодетелите и даровете на Любимия.”[23]

От. Мари-Южен пише също така:

"В центъра и в дъното на душата, в чистото й и вътрешно вещество, Словото и Женихът обитава тайно и мълчаливо. Там е като у дома си и в леглото си. Господствува над душата като господар и я държи тясно съединена с него. Така прави душата своя и душата може да го нарече свой Жених. Става дъщеря по благодат, както Словото е Син по естество. Съюзът й със Словото я въвежда в кръга на Троичния живот и я прави съучастник в действията му. Тя се стреми към Светия Дух по благодат, както Словото го прави по естество.

"Дълбоко в себе душата изживява Словото-Жених, който е източникът на всичките й блага.
Изглежда сякаш си почива на сянка, заспал. Но диханието му показва присъствието му и действието му. Колко голямо е желанието на душата да го опознае! Когато желае да проникне повече в дълбините му, това е копнежът й да опознае повече Христос и неговите тайни.

“Словото-Жених е неин, и душата е негова. Това притежание и взаимно проникване я въвеждат действително в дълбоките пещери, които са тайнствата на Христос, неизчерпаемата мина с безбройните жили криещи винаги нови богатства. Тайнствата, които научи с вярата, които изучи с богословието, които схвана с простия поглед на молитвата, се осветяват в дълбините й. Светлината, която ги осветява и погледът, който ги улавя не са вече външни. Преживяването на обичта проникна по-надълбоко там, където множеството чудни божествени дела стават видими под светлината на вътрешен огън.

“Това възприятие е обикновено фино чувство на Присъствието на Словото в тъмното. Божественият Жених изглежда сякаш спи в лоното на душата. Но ето, че Женихът се пробужда и сякаш се размърдва в леглото, където си почива.”[24]

Свети Йоан от Кръста пише:

“Това пробуждане на Словото в същността на душата е така величаво действие, с такава величественост и слава, с такава сладост, че душата смята, че всичкото миро, благоуханни аромати и цветята на целия свят са се събрали там и така смесени разнасят мириса си ..., че всички царства и империи по света, че всички сили и всички добродетели на небето се движат.”[25]

От. Мари-Южен продължава:

“С този прост жест, Словото, Женихът на душата, разкрива тайните си, огрява съкровищата си, дава богатствата си. В него всичко живее, съществува и се движи. Както се движи, този велик Господ сякаш повлича с този свой жест цялото творение, чиито център е той. Това е Женихът живял в дълбините на душата, държи я в сладката и тясна прегръдка на обичта си.”[26]

Бих искала също да спомена това, което Свети Николай Кавасила казва, стих 1322[27] :

“Бог опразва себе Си в екстаз на обич. Не е останал на Небето, зовейки при себе Си служителя, когото обича. Не, слиза той самият да го потърси и да се приближи до него, разкрива му обичта Си, търсейки това, което Му наподобява. Не се отдалечава от онези, които Го пренебрегват: никак не се гневи срещу онези, които не искат да знаят за него, напротив, следва ги до вратата им. Понася всичко, и дори умира, за да покаже обичта Си. Всичко това е истина, но не показахме най-върховното: Бог не само е в тясно приятелство със своите служители, протягайки им ръка, но даде себе Си всецяло на нас, така че да сме и да станем храмове на живия Бог, и членовете ни да станат членове на Христос. Главата на тези членове бива боготворявана от Херувимите и тези ръце и крака са обединени с това сърце.”[28]

След това, в Мистагогията, гл. 24 :

“Бог стана просяк от загрижеността Си за нас .... страда от милосърдието си до края на света, според болката на всеки един...”

Ето също така какво казва Свети Симеон Нови Богослов:

“Обгръща ме целия. Дава се изцяло на мен, докато съм така недостоен, и се изпълвам от обичта Му и от красотата Му. Залян съм от радост, споделям светлината (...) Защото Го търсех, Него желаех, за Него копнеех (...) горях, цялото ми същество се беше възпламенило...”

А за духовната женитба:

“Защото става всеки ден жених, (...) и всички души, с които Сътворителя се съединява, съпруги (...) биват обичани от Него, който е най-Красивият (...) те притежават изцяло Бога в Неговата пълнота, Бог, който прие форма...”[29]

Тези цитати от Свети Симеон се намират в книгата “В светлината на Христос” написана от Арх. Василий Кривошеин. Там ни казва[30] :

“Свети Симеон използува двете думи «agapé» (обич) и «éros» (любов) без на пръв поглед да прави разлика помежду им, въпреки че страстното желание, за което говори, очевидно е за Бога."

Моят отговор на онези, които ме обвиняват в богохулен език поради думите, които ми отправя Христос, за да ми покаже, че сме вързани с вървите на обич, и Кръстът Му е брачното легло, е: Прочетете биографиите на светиите! Ето какво ще намерят в автобиографията на Маргарита-Мария[31] :

“В началото ми показа голям кръст, чиито край не можех да видя, но беше покрит целият с цветя: “Ето леглото на моите целомъдрени невести, където ще те накарам да вкусиш сладостите на чистата ми обич. Малко по малко, тези цветя ще паднат и ще останат единствено тръните, които крият поради слабостта ти...”[32]

И по-нататък, езикът, с който Светицата говори за Бога:

Божественият ми Господ ме накара да проумея, че беше времето на годежите ни, които му даваха едно господство над мен, и бях сега двойно обвързана да го обичам с особена обич. След това, ме накара да разбера, че както страстно влюбените, щеше да ми позволи да вкуся тогава, каквото е най-нежно в знак за обичта му.”[33]

Забелязах колко е доволен Господ от простотата и сърдечната молитва. Един прост диалог е Неговата радост! Размяната на обич става с прости думи. Този диалог става постоянен, когато обичта запечатва връзките на съюза. Колко пъти Бог ми показа радостта Си за детинските думи, които използувах и излизаха с пламенна обич от сърцето ми:

“Ти си радостта ми, усмивката ми, диханието ми, животът ми и увлечението ми!"

А Свети Симеон пише следното:

“Ела, дихание мое и живот мой. Ела, утеха на недостойната ми душа. Ела, моя вечна радост, слава и наслада.”

Господ ни каза:

"Аз съм лозата, вие сте пръчките." (Йн 15, 5)

Тъй като Бог е обич, Той ни зове в откровението, което сам нарече «Истински в Бога Живот», да се обединим с Него и в Него. Бог установява тясна връзка между Него, Създателя и нас, неговите създания. Желае тази връзка да стане задушевна. Иска душата да е в Него и Той в нея, защото чрез обичта, двете същества, които се обичат живеят едно в друго. Ето защо, в много Свои послания Господ ни напомня този съюз с една проста дума: ние. Каквото вършим, да го вършим с Него, заедно. Бог иска да очарова душата, за да я съедини със себе Си и да я постави в себе Си. Завладява я с обич.

Свети Йоан от Кръста подчертава, че това очарование цели особено към все по-увеличаващо се проникване и обгръщане на душата:

“Обичта е движение на душата, сила или способност да се направлява към Бога, да се съедини с Него от обич. Затова, колкото повече обич има, толкова повече прониква в дълбините на Бога и се съсредоточава в Него... По този начин, за да е душата в своя център, който е Богът, достатъчно е, според всичко, което казвахме, да разполага с една степен обич. Само една е достатъчна, за да се съедини с Него по благодат. Ако разполага с две, ще се съедини с Него и ще се проникне по-надълбоко в Него в друг епицентър по-вътрешен... Когато накрая стигне до последната степен, ще се нарани в най-големите си дълбини от обич към Бога. Тогава ще се преобрази и ще се освети толкова, колкото това е възможно за нея, за силите й и за добродетелта й, по начин да прилича на Бога. Точно там се произвежда чистият и неопетнен кристал, когато е заобиколен от светлината. Колкото повече светлина получава, толкова повече ще го центрира в себе си. Понякога може да получи такова изобилие от светлина, че изглежда сякаш се е превърнал целият в светлина, не го различаваш вече от нея. Каквото е могъл да получи е блестящо, станало е негово подобие.”[35]

И ще приключа със следните слова на Иисус

"Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." (Mт 5, 3)
"Който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему (...). Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него." (Йн 14,21; 4, 23)


[1] Отец Мари-Южен на Младенеца Иисус, J.O.C.D., Искам да видя Бога, 1’160 страници, издателство Кармел, 84210 Венаск, 1988 г.

[2] Искам да видя Бога, стp. 736-737.

[3] Искам да видя Бога, стp. 746-747.

[4] Обители, 6-а Обител, гл. III, стp. 946 / Искам да видя Бога, стp. 747.

[5] Изкачване на Кармел, кн. II, гл. XV, стp. 185-186 / Искам да видя Бога, стp. 734-735.

[6] Обители, 6-а Обител, гл. IX, стp.1010 / Искам да видя Бога, стp. 753.

[7] Изкачване на Кармел, кн. II, гл. XX, стp. 245 / Искам да видя Бога, стp. 752.

[8]Филокалия 1:31.

[9] Мор. 10.478, 480.

[10] Гл. 1.85.

[11] Обители, 6-а Обител, гл. V, стp. 967-968 / Искам да видя Бога, стp. 776.

[12] Искам да видя Бога, стp. 783.

[13] 18 май 1987.

[14] 24 октомври 1990.

[15] 20 април 1991.

[16] Обители, 6-а Обител, гл. III, стp. 951 / Искам да видя Бога, стp. 749.

[17] Книгата на живота, гл. XXV, стp. 256 / Искам да видя Бога, стp. 749.

[18] Обители, 6-а Обител, гл. III, стp. 952 / Искам да видя Бога, стp. 749.

[19] Искам да видя Бога, стp. 749.

[20] там, стp. 741-742.

"[21] там, стp. 486.

[22] там, стp. 947.

[23] Духовна Песен, ст. XV, стp. 771 / Искам да видя Бога, стp. 947.

[24] Искам да видя Бога, стp. 986-987.

[25] Жив Пламък, ст. IV, стp. 1037 / Искам да видя Бога, стp. 987.

[26] Искам да видя Бога, стp. 987.

[27] Гръцки Богослов от XIV век, автор на « Обяснение на литургията » и на « Животът в Христос ».

[28]Тълкуване на Светата Литургия II, 132.

[29]Химни 15.110, 121.

[30] B. Kривошеин, В Светлината на Христос, стp. 362.

[31] Света Маргарита-Мария, Животът й, както го описва тя самата.

[32]Света Маргарита-Мария, Животът й, както го описва тя самата, гл. 49, стp. 75.

[33] там, гл. 38, стp. 63.

[34] Жив Пламък, ст. I, стp. 921-922 / Искам да видя Бога, стp. 1002.