Преди няколко години написах статия за богохулството срещу Светия Дух. Бих искала да обогатя тази статия, добавяйки още някои неща.

Мнозина ме питат: Какво точно е богохулството срещу Светия Дух? Богохулството срещу Светия Дух е да бъде съдена милосърдната дейност на Бога и да се придава на лукавия и на измамните духове, докато е явно, че тази дейност е на Светия Дух. Най-добрите примери се намират в Писанието, в Матей 12, 22-32 и Марко 3, 22-30. Когато Иисус излекува демонизирания сляп и ням човек, Фарисеите, които Го ненавиждаха, чувайки за този случай на милосърдие казаха:

Иисус отговори, че действува по силата на Светия Дух. Каза:

И в Евангелието на Марко:

Това каза Той, понеже говореха: « в Него има нечист дух.»

… хората, които клеветят посланията на Истинския в Бога Живот, въпреки че съзнават знаменията на Светия Дух, рискуват да хулят срещу Светия Дух

Плодовете на посланията на Истинския в Бога Живот и плодовете на апостолското дело са изобилни и за повечете от онези, които четат правилно, е явно, че Светият Дух е техният автор. Това означава, че хората клеветещи посланията на Истинския в Бога Живот, въпреки че знаят, че това са знамения на Светия Дух, рискуват да хулят срещу Светия Дух.

Получих посланията на Истинския в Бога Живот, за да ги запиша не по свой личен избор, а по избора на Бога, и след като Му казах “да”, започнах да възгласявам навсякъде посланието Му, за да приканя всеки един към покаяние. Не бих била способна да изпълня тази огромна задача от само себе си, ако това идваше от мен, но всички знамения показват, че Посланията идват от Бога. Самият Бог се грижи за делата Си и затова Посланието Му, въпреки коварните пречки по пътя му, продължава да се разпространява и да се увеличава.

Съществуват явни знамения на благодат, че Посланията произхождат от Божия Дух

Посланията вече стигнаха до четирите краища на земята, разстилайки се, както Той го беше предрекъл, като поточе в река и реката, вливайки се в океан. Никой не може да се пребори с Бога. Съществуват много явни знамения, например, нарастващата им мощ независимо от препятствията; множеството завръщания при Бога и обновяването на душата водещо невярващите да се покаят и т.н. са знамения на благодат, че Посланията идват от Божия Дух. Съществуват явни чудеса на излекувания от самия Дух и са зарегистрирани. И въпреки това, има хора, които пренебрегват тези явни плодове и предпочитат да рискуват да допуснат грях срещу Светия Дух. Нека видим някои примери от историята на богословието, и особено на мистичното богословие, които подчертават тази опасност.

... Дидахито ни предупреждава да не съдим онези, които показват знамения, според които са изпратени от Божия Дух...

Като начало, има едно интересно упоменание в новата книга на професор Нилс Кристиан Хвид озаглавена Християнско Пророчество - Следбиблейско Предание, (изданена от Oxford University Press), за която тогавашният Префект на Конгрегацията за Доктрината на Вярата, Кардинал Ратцингер, настоящ Папа, написа предговора. Книгата е основана на докторската теза на проф. Хвид и обяснява подробно целта на християнското пророчество, защо пророчеството е необходимо, докато имаме Библията, и как да различаваме истинското от фалшивото пророчество. В главата под заглавие “Пророчеството в ранната Църква”, проф. Хвид пише следното относно предупрежденията съдържащи се в един важен източник на ранната Църква, Дидахи на Апостолите :

Дидахито строго предупреждава да не се съдят онези, които носят знамения, че са изпратени от Божия Дух – единственият непростим грях. (240) Пророците се радвали на такава голяма почит, че авторът на Дидахито увещава вярващите да не съдят истинския пророк.

Както Г. Шьолген правилно отбелязва, да се съди автентичността на пророците е необходимо, но е особено деликатно, защото пророците “имат на свое разположение дар с божествен произход, който по принцип е недостожим за човешката преценка. 241 Тоест, всеки, който говори против истинския пророр рискува да извърши грях срещу Светия Дух, защото истинският пророк говори посредством силата на Светия Дух. Ето една сериозна последица от пророчеството за онези, които имат за задача да го различат: “Който говори срещу истинския пророк говори срещу самия Дух на Бога. Но това не означава, че пророците не трябва да се изпитват." (стр. 86 в книгата на професор Хвид)

Бог е вдъхновил светиите да обяснят също богохулството със свои собствени слова, за което ще дам няколко примера. Избрах някои от тях:

Света Катерина от Сиена: Вечният Отец казва: “добрите неща им изглеждат лоши – и считат за почтен безпорядъчния живот”

Вечният Отец каза на Cвета Катерина от Сиена следните слова: “ С тези и с други грехове, хората изпадат в погрешни преценки, както ще обясня по-долу. Не престават да се скандализират от делата ми, които са всички справедливи, и наистина, всички са вдъхновени от обичта и милосърдието. Поради тази грешна преценка, поради отровата на завистта и горделивостта, делата на Сина ми бяха оклеветени и несправедливо съдени. И от заблуда лъжливо заявяват: Действува по силата на Веелзевул този човек По този начин, тези зли хора, обладани от алчност, самолюбие, неморалност, горделивост, завист, заблудени от извратеността на оценката им, бързащи да изпаднат в смут, заслепени от всичките им грехове, които вършат, не преставайки въобще да се скандализират от мен и моите служители, преценявайки, че от лицемерност вършат благодеяния. Тъй като сърцето им е корумпирано и осезанието им опорочено, добрите неща им изглеждат лоши и считат за почтен безпорядъчния живот.

Свети Симеон, Новият Теолог: Всеки път когато някой вижда чудесата на Светия Дух... божи дарове у някой брат (покаяние, сълзи, смиреност, божие знание, слова от Мъдростта свише) и казва, че те произхождат от заблудата на дявола.

Свети Симеон, познат като Новият Теолог, писа: Братя и отци, както казва пресветото Слово на Спасителя ни: “на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили;
но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане.” Така, че нека се запитаме: какво е хулата срещу Светия Дух? Хулата срещу Светия Дух е да отдаваме действията Му на противния дух, както казва Василий Велики. По какъв начин става това? Всеки път когато някой вижда чудесата на Светия Дух... божи дарове у някой брат (покаяние, сълзи, смиреност, божие знание, слова от Мъдростта свише ) и казва, че те произхождат от заблудата на дявола. Но също така богохулства срещу Светия Дух, който работи в тях, онзи, който казва, че са заблудени от демоните, онези, които като Божи синове биват водени от Божия Дух и спазват заповедите на Вечния Отец. Това казваха и Евреите навремето срещу Сина на Бога.

Свети Силуан Атонски: душата може да привикне да отхвърля благодатта, да я ненавижда и да отхвърля Бога... защото никой грях не е непростим освен греха, за който няма покаяние.

Свети Силуан Атонски писа: Като “не приема” (дара направен от Господа за някого), християнинът бива защитен от опасността да приеме като божествено вдъхновение дяволските машинации и така да се вслуша в измамните духове и дяволските теории” и да отдаде чест на демоните вместо на Бога. Като “не отхвърля” се избягва друга опасност, тази да отдаде божественото действие на демоните и така да се изпадне в греха на богохулството срещу Светия Дух, както Фарисеите, които разгласяваха, че Христос, “Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз.” Втората опасност е по-страшна от първата, защото душата може да привикне да отхвърля благодатта, да я ненавижда и до такава степен свиква да се съпротивява на Бога, че определя мястото си във вечния план, където грехът й няма да бъде простен нито на този свят нито на идващия. Докато душата, която с готовност признава грешката си, стига до спасението чрез покаянието, защото никой грях не е непростим освен греха, за който няма покаяние.

Трябва да се покорят на това, което Христос казва в Писанията и ДА НЕ СЪДЯТ

Ако някои се затрудняват да приемат едно лично или пророческо откровение, чиито плодове показват, че авторът е Светият Дух, за предпочитане е да не се месят, както съветва Дидахито. Трябва да се покорят на това, което Христос казва в Писанията и да не съдят Мт , а да разпознаят дървото от плодовете му, както Той каза в Матей 7, 18-20.

"Той ги смъмри за неверието им и коравосърдечието им" (Мк 16, 14)

Явно е също така, че Христос е раздразнен от неверието на хората, и особено, когато клеветят даровете, които Христос дава на избраните души. Христос беше поискал от Света Гертруда да публикува Словата, с които се отправяше към нея, но тя се колебаеше от страх да не би да не й повярват и да я оклеветят. Тогава Той й каза: Колкото до онези души, които са толкова лоши, така че да пожелаят да оклеветят даровете Ми, нека греховете им да паднат на главите им, ти обаче ще останеш безупречна... В Марко каза 16, 14 :

...окончателното непокаяние означава отказ да бъде прието опрощението и решение упорито да се отстоява

Тъй като някои хора са много загрижени за този грях (след като е непростим), отец Джон Абертон добавя тази част, за да изясни защо е непростим – тоест, лицето, което го извършва отстоява упорито и не иска прошка. Строго погледнато, може да се каже, че всички грехове могат да бъдат простени, освен този, по своето естество, защото съдържа това, което Църквата нарича окончателно непокаяние означава отказ да бъде прието опрощението и решение упорито да се отстоява. Този грях може също така да бъде извършен и от човек, който отхвърля Божието милосърдие и изпада в отчаяние за спасението си (както Юда).

Явно е, че съществуват много други примери от Отците на Църквата и богословите, отнасящи се до богохулството, както и от други избрани души, на които Иисус е говорил и които все още не са официално канонизирани от Църквата, но това, което казват не се различава от това, което казват светиите, които цитирах по-горе и това, което Иисус каза на Фарисеите.