Васула пише посланията, които получава, с величав внушителен почерк различен от нейния, позволявайки ръката й да бъде водена по свръхестествен начин.

Мнозина, включително и Васула, са задали въпроса дали това е почеркът на Иисус. Иисус отговори, че не е Неговият почерк, в противен случай щеше да бъде съвършен. Но Той винаги казва: "Васула, позволи Ми да използувам ръката ти" или "слушай и пиши..." Както става при много свещени тайнства, не е лесно да доловим и това. Възможно е мнозина да бъдат подпомогнати, ако споделим някои забележки направени от Васула и отец О’Карол.

Васула записва посланието на Господа, както то стига до нея по два различни начина. Единият е да чува и да записва точните Му думи. Друг път й дава “светлина” или проумява една мисъл, която Той желае да бъде предадена. Записва я, колкото по-добре е възможно да я изрази.

И в двата случая, ръката й бива водена да пише бавно и величаво, както предпочита Иисус. Васула казва, че й е било указано, че може да получава посланията, пишейки бързо със своя почерк, но че Иисус предпочита по този начин, с който става явно присъствието Му. Освен Автор на посланието, Той е непосредствено свързан и с писането.

Отец О’Карол отбелязва: “Други, както например Мария Консепсион де Армида, Адриен фон Спевр и Света Бригите от Швеция, пишеха под диктовката на Господа. Случаят с Васула е уникален що се отнася до това, че почеркът е непосредствено контролиран. Извършва се препис на едно силно лично преживяване с Иисус Христос с увереността, че Той обръща внимание дори и на физическия елемент, който е записването на думите върху хартия.” Васула описва това състояние, сякаш ръката й е “заловена”, както например, когато някой гледа видения и се намира в състояние на телесен екстаз. Това лице възприема непосредственото обкръжение, без обаче да се интересува за него, защото е изцяло вглъбено върху свещеното присъствие на Бога или на Богородицата. Васула вярва, че, както почеркът й бива повлияван от присъствието на Господа по време на диктовката, по същия начин, когато се намираме в святостта на Бога или я осъзнаваме, всичко около нас се издига на по-високо ниво, където бихме могли да стигнем и сами. Така, Иисус ни дава в повече едно нагледно помагало за Своето учение. Когато Му позволяваме да ни използува и привикваме към присъствието Му, резултатите надвишават много това, което бихме могли да сполучим със собствените си бедни сили. Той ни казва: "Аз съм лозето, а вие сте стъблата."

Кратко видео с Васула, пишейки послание от Иисус