Вероятно е естествено хора, които критикуват Васула Риден да имат сериозни възражения за едно послание на Истинския в Бога Живот, от 28 септември 2000, което казва:

«когато нещастията се стекоха, дойдох на помощ, но никой измежду сановниците на Църквата не се вслуша действително; “това е само едно лично откровение, не е необходимо да му обръщате внимание”, казаха;
потулването на Гласа Ми е смъртен грях; да Ме пресяват много и много пъти и да Ме изследват е омразен грях в Очите Ми; неверието ви дали ще каже един ден: “но, виж, не знаехме; не знаехме, че обиждаме Милосърдието Ти;” действително обидихте Милосърдието Ми; не само обидихте Милосърдието Ми, но позволихте на лукавите сили да спечелят почва и да разхитят Дома, който Синът Ми изкупи със Скъпоценната Си Кръв, заради вашето неверие; и колко! колко изкусно заобикаляте Словата Ми, за да оправдаете своето неверие!»

Твърдят, че Бог не съди онези, които честно и искрено се съмняват в автентичността на посланията на Истинския в Бога Живот. Ключът, за да бъде проумено това послание от 28 септември 2000 е може би посланието от 23 декември 1987, където Иисус казва:
«ако са искрени ... ще чуят».

Онези, които се доближават до посланията с искреност, отворен и честен дух, с желанието да чуят Бога ще си дадат сметка, че ако наистина Бог им говори, говори им посредством посланията на Истинския в Бога Живот.

В крайна сметка, както казахме в началото на този уебсайт, единственото логично обяснение за произхода на посланията на Истинския в Бога Живот е, че произхождат от Бога.

Но твърде често, хората подхождат към посланията с отрицателен дух, искайки да докажат на себе си или да докажат на други хора, че посланията не са автентични. Подбират от посланията – или изпитват, за да намерят дреболии, за да покажат, че са неавтентични, и веднага след това да извлекат това, от което се нуждаят, за да установят (за свое собствено удоволствие), че посланията не са автентични, оставят ги настрана и не се връщат вече на тях. Те всъщност никога не са чели посланията от началото до края с отворено сърце.

Понякога, действително, съществуват хора, които осъждат послания, без да ги четат нито да ги видят, просто реагират въз основа на слухове и предразсъдъци, които отричат на Бога възможността да ни говори днес посредством някого, например Васула Риден.

Не е ли грях? Да се взема това, което би могло да е дело на Бога и да се съди без искрено и отворено сърце и да се решава, че не е дело на Бога, като обезсърчават след това други хора да прочетат книгата, като им я забраняват?
Може ли Бог да отсъди благоприятно за такъв човек? Няма ли да каже, както каза на книжниците и фарисеите:
«Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито пускате да влязат онези, които искат." (Мт 23, 13)