 |
||
|
||
През май, Васула Риден посети страната ни, включително и Дербан, където говори на групи вярващи. Тъй като бяха зададени въпроси отнасящи се до нея, - дали “откровенията” й биват считани за автентични, дали е православна в писанията си, и как гледа на нея Католическата Църква, както и нейната Църква по рождение, Гръцкоправославната, поканих я в Архиепископата, за да обсъдим по време на обяда. При разговора ни, стана явно, че зовът към нея да бъде вестителка, която Иисус използува, е станал при необичайни условия. Но това, което предизвиква още по-голям интерес е връзката й с Католическата Църква.
През 1995 г. Светият Престол оповести, че има сериозни съмнения относно автентичността или истинността на откровенията публикувани от Васула. Тези съмнения бяха изразени в една Нотификация за писанията на Васула Риден и беше публикувана на 25 октомври 1995.
В писмо с дата 16 юли 2004, Кардинал Ратцингер, тогава Префект на Конгрегацията за Доктрината на Вярата, обяснява, че в отговор на искането на Васула, Конгрегацията проведе подробно проучване. В заключение на диалога, който последва, в писмо публикувано на 4 април, г-жа Риден приложи полезни уточнения относно семейното си положение, както и относно трудностите възникнали от страна на Светия Престол в гореспоменатата Нотификация за нейните писания и участието й в Тайнствата.
В писмото на Кардинал Ратцингер бяха приложени отговорите на всички въпроси поставени от Конгрегацията. По-нататък, той заяви, че Васула беше отговорила задоволително на въпросите поставени от Конгрегацията за Доктрината на Вярата.
Уви, създаде се нова суматоха около въпроса поради позицията на Кардинал Левада през 2007 г., който потвърждава наново Нотификацията от 1995 г., но пренебрегва напълно позицията от 2004 г.
Поради този въпрос, очаквах с жив интерес възможността да говоря с нея. Това, което ме удиви от самото начало и остави незаличимо впечатление беше абсолютната й откритост – особено, когато й поисках да обясни какво става с нея и защо точно с нея. За същото се учудва и тя, защо трябваше да бъде избрана, след като се беше отдалечила съвсем от практикуването на Гръцкоправославната вяра.
Друг един интересен въпрос беше връзката й със Светия Престол. Тя се радва на сърдечни отношения с мнозина от официалните лица на Ватикана, които въобще не са отрицателно разположени към нея.
Следователно, логично е да заявим категорично, че що се отнася до Църквата, Васула не представлява никаква заплаха за Католическата вяра. Напротив, посланията предавани посредством нея, се съгласуват с призива на Църквата за покаяние и завръщане при основните елементи на вярата – конкретно, към простите молитви, като Молитвената броеница и други молитви, които навремето представляваха обичай в Католическото семейство и духовния живот на енориите.
