Скъпи приятели, братя и сестри в Господ Иисус, скъпа моя Васула.

След нотификацията на Конгрегацията за Доктрината на Вярата (навремето беше позната под името Света-Служба), бях поканен да дам познанията си на Християните, които вярват, които са католици и верни на Църквата, както съм аз и надявам се и вие.

Онези, които познават мен или писанията ми, знаят, че съм католик, че съм свещеник йезуит, много верен на църквата, която обичам и защитавам ... някои казват дори много.

Зная че Светата-Служба е наистина свещена служба, тоест свето и свещено служение необходимо на Църквата и законно за Църквата и за вярващите. Постановленията на Светата-Служба са постановления на магистериума, с изключителен и сериозен характер или по-обикновен, които могат да са лични или всеобщи.

В случая на Васула, това е декларация обикновена и лична. Всички ние, и особено свещениците, знаем, че когато става въпрос за лични и обикновени случаи, магистериумът може да се лъже. Всеки го знае това. Членовете на Конгрегацията са първите, които го знаят, започвайки от кардинал Ратцингер. Допускането на грешка е възможно. Нищо не е безгрешно и нищо не е абсолютно в свещеното служение. Случвало се е Конгрегацията да допусне грешка.

За да ви дам пример, беше се излъгала, когато заяви, че харизмите и стигматите, и т.н., на Падре Пио, бяха фалшиви, тоест плод на болест и на фантазията (1920-1922 г.). Излъга се, когато обява за фалшива харизмата на Сестра Фаустина, тази полякиня монахиня наскоро обявена за светица. Така че Светата-Служба е възможно да се лъже. Тези два примера са взети от този век. Съществува и трети пример и други случаи от миналите векове. Във всеки случай те са изключения от правилото, защото в повечето случаи Светата-Служба не се лъже. Но, биха могли да се лъжат и този път, и членовете го знаят много добре.

Какво казва нотификацията отнасяща се до Васула?

Това не е предупреждение, а информация, която след кратко изложение на известен брой доводи, приканва вярващите да не вярват, че съществува, каквото и да е свръхествено у Васула Риден и казва, че не е Бог, който пише, говори, диктува и се появява непосредствено чрез нея. Повтарям, това е приканване. Сега, приканванията, както и препоръките (например евангелистките съвети за целомъдрие, бедност и покорство) ни оставят свободни да ги приемем или да ги отхвърлим. Съзнанието ни е свободно да избере.

Всеки един от нас, що се отнася до Васула и нейните харизми, е свободен да вярва, че Иисус е в нея, че Той пише и контактува с нея.

В допълнение, тази нотификация не говори в известен смисъл само срещу нея, но говори и леко в нейна полза, признавайки положителните аспекти в посланията и пророчествата. Казва също, че по-следващите писания на Васула не съдържат вече грешките указани в нотификацията. Всъщност, това е станало, когато първите пет тома са били на разположение, 15 месеца преди нотификацията. Въпреки това, сигурно е, Светата-Служба се е запознала впоследствие със следващите томове и е забелязала, че не съществува никаква грешка, в противен случай щеше да го каже. Така че, от четвъртия до осмия публикуван том, според Светата-Служба, не съществуват грешки; всичко е положително.

Следователно, съгласно Светата-Служба, положителният аспект (взет в религиозен, духовен и морален смисъл) далеч надхвърля при Васула отрицателната част. Нотификацията продължава обаче да твърди, че отрицателният аспект, т.е. грешките, е такъв, че явлението Васула е в своето цяло отрицателен. По този начин следва приканването да не се вярва в него.

Бих искал да добавя следното: преподавах философия, между другото, в Милано, в продължение на 40 години и специализирах в частност в логическия аспект на философията. Публикувах три свои книги върху тази тема. Ето моето разсъждение: ако Светата-Служба избра просто приканването, за да говори на вярващите за отрицателния аспект на Васула, заключавам логично, че този отрицателен аспект е слаб; маловажен, незначителен, иначе Светата-Служба щеше да формулира една чиста и проста забрана. По този начин, ако отрицателният аспект, който биваме приканвани да имаме пред вид, е слаб, тогава и съждението криещо се зад него е слабо. Грешките взети поотделно или заедно, са слаби. (Днес нямам времето да изясня съдържанието на тази слабост, но ако си направите труда да прочетете въведението към осмия том на Истинския в Бога Живот, Издателство Рarvis, ще видите един вид анализ на мотивировките на онези, които са срещу Васула.)

Така че, ако причините са слаби и отрицателният аспект, за който бяхме предупредени също е слаб, тогава тежестта, която би могла да тежи върху съзнанието на онези, които избират да не приемат това приканване (и съм един от тях) не може да е освен лека. Сега задавам въпроса – и е възможно някои от вас също да си го задават: би ли било по-справедливо по-скоро да приемем, отколкото да отречем това приканване? Бог щеше ли да получи повече слава, ако го приемем; щеше ли да е по-доволен? И ето, какво би трябвало да се отговори: то е като при евангелистките съвети за бедност, целомъдрие и покорност, които идват и те от Бога, тоест от Иисус. Приканването е препоръка. Ако изберете да не го следвате, не вършите никакъв грях.

Ето защо, всеки трябва да се запита дали е по-добре или по-лошо да приеме или да не приеме. Всички тук, смятам, сме убедени, че повечето хора избират най-доброто, без да произнасят обети, защото повечето от хората не са направени за това. В допълнение, много хора не могат да произнасят такива, тоест не могат да следват евангелистките съвети на Иисус, повечето са женени хора. Така, в тази връзка, що се отнася до мен, мога да кажа, че по известен начин съм женен. Тоест, свързан съм неразривно чрез придържане към Васула. Свързан съм с очевидността, че тя не е възможно да е авторката на тези прелестни послания, и защото вярвам, че наистина Иисус, Бог и Мария пишат чрез нея и се известяват и искат да бъдат опознати. Този непрекъснат диалог, който се осъществява в нея е реален. Сигурен съм в това; това е очевидно за мен, защото от много години чета и размислям върху книгите на Васула.

След това, през 1995 г., католическият ежедневен вестник “Avvenire” чиито кореспондент съм, ми поиска да защитя Васула спрямо отрицателната брошура на отец Дермине. Статията ми беше публикувана в “Avvenire” и след това италиянският издател на Истинския в Бога Живот ми поиска да проуча и да напиша книга за Васула. За повече от една година вече работя по въпроса и стигнах до заключението, че харизмата на Васула е автентична. По този начин, пред очевидността на истината, никакво покорство не може да издържи.

В своите известни писма върху покорството, Свети Игнаций Лойола (който безспорно е най-големият учител върху покорството в Църквата) казва, че пред очевидността на истината, не може да прояви покорство, когато това означава да се отиде против истината. Всеки от нас трябва, може би, да се запита: Имам ли тази очевидност? Така, това зависи от степентта на увереност за наличието на истината, която всеки един от читателите на Васула е могъл да постигне, по отговорен и умен начин, четейки посланията. Това зависи от всеки човек. Мисля, и дори се надявам, че повечето от умните и отговорни читатели, които четят Васула би трябвало да са в състояние да схванат очевидността на тази истина.

Нека добавим, че в тази нотификация, няма дори най-малкото упоменание за това, че не трябва да каним Васула. Така че можем да я поканим, можем да дойдем да я чуем, да дойдем и да се молим заедно с нея. Нотификацията не говори също така за забрана на информация във връзка с нея. Следователно сме свободни да се информираме за тази тема. Няма ни най-малко упоменание за това, и виждате, книгите й продължават да се издават.

Един католически издател, член на религиозната общност на Свещениците на Светото Сърце, Дехониенци, публикува въведения към книгите й и статии във връзка с нея. Всякакъв вид информация, било чрез печата или телевизията, или други средства за информация, е законна. Всичко е законно. Това е сегашното състояние на нещата.

Друго съображение: поканата или по-скоро напомнянето отправено към епископите от цял свят. Васула пътува много в света, тъй като я канят. Не ходи от място на място, за да се показва. Трябва да кажем, че не й харесва да е център на вниманието. Припомням ви думите й при разговор с ангела й пазител: “ангеле мой, знаеш, че не обичам да се показвам”.
Васула го прави като дълг, защото Иисус го иска и тя е повече от наясно, че Той го иска. Това й струва много, но Иисус иска да ходи, и тя ходи.

И така, съществува едно напомняне дадено за епископите на католическия свят да действуват съответно. Сега, това е нещо, което се отнася до епископите. Зависи от тях да решат какво действие ще предприемат. Логиката, обаче, ме набеждава да подчертая, че действията на епископите не могат да направят нещо повече от това, което Светата-Служба вече направи. Това означава, че не мога да направят друго нещо освен да предадат приканването, което оставя вярващите всъщност свободни.

Имам да кажа нещо последно. То е повод за радост и признателност. Нотификацията казва, че всички тези послания, целият този диалог, тази жизнена поема на Бога, Истинският в Бога Живот, «са само личните размисли на тази жена».
Този избор на думи, това официално тълкуване на Светата-Служба изключват всички други тълкувания или ги омаловажават, включително две тълкувания, които придават всички тези пророчески явления било на дявола или на подсъзнанието. Това е, например, каквото каза отец Дермине на Васула от предаванията на Радио Мария – да това “свето Радио Мария”, което в случая не е свето.

Психолозите знаят, че, ако това е истина, Васула щеше да страда от ужасна шизофрения; умът й щеше да е тежко болен. Всъщност, онези, които я познават, и не са малко, знаят, че това никак не е така. Когато нотификацията казва, че единствено на нея самата трябва да се придадат тези явления, изключва придаванията на дявола и на подсъзнанието. Знаем, че особено през първите години, Васула се е страхувала да не би това да произхожда от дявола или от нейното подсъзнание. Сега вече Светата-Служба я уверява, че не може да произхожда нито от подсъзнанието й нито от дявола. Признателни сме за това разяснение от страна на Светата-Служба.
Благодаря ви.

(Оригинален текст: http://www.tlig.org/it/itpro3.html)