Книгата на Васула « Раят Е Действителен, Нo Също И Преизподнята », публикувана през миналата година, беше предмет на важна оценка от страна на Кардинал Просперо Грек. През 2002 г. тогавашният Кардинал Ратцингер възложи на от. Просперо Грек да постави, от името на Конгрегацията за Доктрината на Вярата (КДВ), няколко въпроса относно писанията на Истинския в Бога Живот. Въпросите заедно с отговорите на Васула, можете да ги прочетете в: http://www.defending-vassula.org/cdf-prospero

От. Грек стана Кардинал през 2012 г. и беше отправил встъпителното слово при откриването на Кардиналския Съвет през 2013 г., който избра за Папа Франциск. Прегледът на Кардинал Грек на книгата на Васула беше публикуван в януарския брой 2014 г. на уважаваното списание “Inside the Vatican” (Вътре във Ватикана). Можете да прочетете оценката на английски език в:

www.insidethevatican.com/magazine/people/vassula-reviewed

Василики Клаудия Пендакис, просто Васула, по мъж Риден, e позната най-вече от посланията си публикувани на повече от 50 езика, издадени в книгите на Истинския в Бога Живот (ИВБЖ). Твърди, че тези послания написани с почерк различен от нейния, биват диктувани от ангела й Даниил, от Бога, от Христос или от Богородицата. Те определено имат много читатели от всички християнски деноминации, които се хранят с тяхната духовност.

Въпреки че е родена в Гръцкоправославната вяра, Васула не е била дейна Християнка в ранните си години. В действителност, тя е била доста светска млада жена, играела е добре тенис, участвувала в модни пасарели, рисувала. Познанията й около вярата са били минимални, въпреки че като момиче е имала някои мистични изживявания – бива спасявана от идващо зло, или бива пренасяна в миналото, напр., за да присъствува на Иисусовото разпятие.

Васула на близо 40-годишна възраст е живяла в Бангладеш, и там е имала първото си мистично изживяване, изживяване, което я отвело в завръщането й при Бога и да осъзнае постепенно, че е била облагодетелствувана от Бога, който я зовял за определена мисия. Тъй като никога не е била чела богословска книга, знанията й по този въпрос се дължат на посланията, които получава.

Васула в крайна сметка провежда изказвания в целия свят основаващи се на посланията, понякога пред огромни мнозинства от хора. Докато успехът й се увеличава и много Католици участвуват в нейните срещи, това не може да не предизвика реакцията на Католическата Църква. Църквата винаги е била резервирана спрямо личните откровения. През 1995 г. Конгрегацията за Доктрината на Вярата (КДВ) публикува една “нотификация” предупреждаваща епископите, клириците и вярващите за известни точки от писанията, поради съмнения за автентичността на тези откровения. По искане на Васула, Конгрегацията реши да влезе в диалог с нея и формулира някои въпроси относно нея и посланията й. Аз лично изпратих писмо от името на Конгрегацията. Отговорите й бяха точни и искрени, затова беше счетено, че Конгрегацията за Доктрината на Вярата остана доволна. Тогавашният Префект на Конгрегацията, Кардинал Ратцингер, я прие на аудиенция, и беше изтълкувано като разрешение да решат епископите. През 2007 г. обаче, приемникът на Ратцингер, Кардинал Левада повтори, че нотификацията продължава да е в сила.

Православните не бяха по-малко враждебни към своята единоверка. От една страна някои патриарси се показаха благоприятни, други я нападнаха и яростно я заплашиха, дори със смърт. Тя обаче продължи да разпространява невъзмутимо посланията си в цял свят.

Това е климатът, в който книгата подложена на оценка ще бъде разгледана. Предишните книги на Васула съдържат само “послания” Cвише. Настоящата публикация представлява един вид автобиография, апология и призив. Но действителния му литературен и богословски вид е “откровенчески”. Този термин трябва да се разбира в библейския смисъл на откровенията, които представят днешното състояние на историята като сблъсък между доброто и злото и съдържа ключа за тълкуването на “знаменията на времената”, както и призив да бъдат взети сериозно под внимание предупрежденията на Бога.
Автобиографичната част поставя посланията в контекста на развитието на духовното развитие на Васула. Тя многократно признава, че не е била заслужила този свой дар и че той се дължи единствено на благоволението на Бога. Читателят веднага проумява трудността, която е имала да приеме един такъв дар, който е същевременно и бреме. Поместват се на места откъси от посланията. Авторката пише със смирение, но няма ни най-малкото съмнение за автентичността на своите послания. Причината, поради която книгата принадлежи към апокалиптическия жанр е, че апокалипсис означава “откровение” на гръцки; авторката използува символи, за да се изрази в блянове, видения и говор, които често се повтарят. Крайното послание в този жанр е да бъдат насърчени вярващите, които се намират в състояние на стрес да постоянствуват в своята вяра и да се отзоват на обичта на Бога. Отказът ни да приемем поканата на Бога за помирение често предизвиква заплахи от страна на Бога, оттам и заглавието на книгата, Раят е действителен, но също и Преизподнята.

Книгата се чете лесно, написана е с яснота и искреност. Въпросът, разбира се, е дали наистина тези послания са продиктувани и до каква степен са доктринално приемливи. Не съм специалист по мистични явления, особено, след като Васула е имала подобни усещания и преди своето завръщане при Бога. При всеки случай, дори да ограничим тези послания до най-малкия общ знаменател и да ги наречем лични размисли, всеки истински размисъл – и Васула е жена, която посвещава часове в дълбока молитва – е плод на Светия Дух. Освен това, ако резултатът от тези послания е, че са помогнали на хората да се обърнат към Бога и да променят начина си на живот, няма причина да бъдат категорично отхвърлени.

В книгата не намерих нищо съществено, което да се противопоставя на вярата, особено ако се чете в правилния си литературен жанр. Трябва също така да се има пред вид, че Васула не е Католичка, а Православна. Например, тя настоява, че възстановяването на единството на Църквата с участието на всички вероизповедания, които ще се огънат малко, за да се доближат до Христос, е основната цел на днешното вселенстко движение. Бива обвинявана от единоверците си, че е диверсант на Рим. Как обаче тя възприема това единство,остава да се определи, но е ясно от посланията й, че вижда “Петър”, Папата, като пръв водещ между братя.

Във всеки случай, основното послание на настоящата книга е да предаде на читателя, че Бог обича всеки един от нас и очаква с отворени обятия да приеме грешника, който се покайва. Много събития от най-новата история биват прочитани под светлината на Йоановото Откровение като знамения да напомнят на света да преразгледа отношението си с Бога, който, въпреки че естеството Му е Обич, е същевременно и справедлив и може също така да наказва.

Ако тази книга беше публикувана по-рано, след отговорите на Васула на въпросите поставени й от Конгрегацията на Доктрината за Вярата, може би рeшението за нея и за нейните послания щяха да бъдат оставени за решение от местните епископи и енорийските свещеници.