събота, 18 ноември 2017
Контакт |  Карта на сайта |  Търсете
Централна страница » » Реакцията на Конгрегацията за Доктрината на Вярата
Отговор на 3и Въпрос: Неяснота в терминологията относно лицата на Светата Троица.
3и Въпрос

В началните ви писания, както се споменава в “Нотификацията”, съществува известна неяснота относно Лицата на Светата Троица. Уверени сме, че сте съгласна с учението на вашата Църква. Смятате ли, че бихте могла да ни изясните тези изрази? Когато се разглеждат въпроси на вярата, не е ли полезно да бъде следвана официалната терминология от установения катехизъм, за да бъдат избегнати неясноти в мислите на читателите на “Истинския в Бога Живот”?

Отговор

С оглед на това, бих искала да се опитам да обясня, колкото се може по-добре дилемата на езика, напомняйки ви, че не съм теоложка, която би могла да се изрази с техника и да приеме словата свише във формата на официалната терминология. Ясно е, че нашият Господ се изрази по начин да мога да разбера, приспособявайки се към моето равнище. Не ми говори също така с една схоластична теология, но това не го направи и когато беше на земята, когато каза: "Отецът и аз сме Един" (Йн 10, 30), нито Св. Павел, когато писа: "Господ е Духът." (2Кор 3, 17). На Бернадета от Лурд, Мария й говори на местен диалект, който не беше добър френски. Дори във вдъхновените книги на Писанието узнах, че съществуват значителни разлики между изискания гръцки на Св. Лука и простия език на Св. Марко. Св. Екатерина от Сиена в своите “Диалози” веднъж беше обяснила: "Ти, Bечна Троице, Ти си Създателят, а аз създанието. Направи от мен ново сътворение с кръвта на Сина Си."[14] Hазовавайки Христос Син на Светата Троица звучи неправоверно, но възприемаме този пасаж, колкото е възможно в добрия смисъл…

Затова, съвсем естествено е Христос да използува в началото речник подходящ за моето ниво, отколкото езика на един теолог. Често изразявах слова вън от личното ми преживяване с Бога и изказвах това, което чувствувах с думи, които спонтанно ми идваха, без особена критична мисъл за това как ще бъдат възприети от другите или дали ще бъдат разбрани криво. Да бъдат произнесени божествените тайнства това беше много трудно за мен и особено тези божествени тайнства да бъдат изразени на традиционен език. Теолозите, напротив, използуват речник, който внимателно е обработен по време на дълговековни обсъждания.

Не зная за коя част на първоначалните писания се отнася въпросът, но мога да си представя, че е свързан с откъса, където Христос бива наречен “Отец”. Христос е Синът на Отеца. В тези откъси на откровението, писанията не се отнасят по онтологичен или доктринален начин до лицето на Христос. Това е по-скоро един грижовен и бащински начин на изразяване, същия, който Иисус беше използувал за Своите ученици: "Деца мои..." (Йн 13, 33). Вече, Исаия описва Месията като “Чудесен Съветник, Могъщ Бог, Вечен Отец (Ис 9, 5).

От самото начало, никъде не обърках Отеца, Сина и Светия Дух. Присъствието (отношението) на Христос към мен беше изпълнено с бащинска грижовност. Когато на едно място назовах Иисус “Отецо”, това беше поради бащинския начин, с който ми говореше. Това е, както при случаите, когато бащите обясняват и учат на известни неща децата си с търпение и обич, за тяхното развитие и напредък. Ето един пример от словата на Христос: "Расти в духа, Васула, расти, защото задачата ти е да предаваш всички послания, които се дават от Мен и от Отеца Ми. Мъдростта ще те научи." Тогава аз отговорих: "Да, Отецо!" Иисус каза: "Колко е хубаво да Ме назоваваш Отец! Закопнях да чуя от устните ти думата Отец. " (16.02.1987). В Литанията за Пресвятото Име на Иисус, Иисус бива назован: “Отец на бъдещия свят”. В Xвалебствието при Cлужбата на Петдесетницата, Иисус бива назован “Отец на бедните”.

Избрах Св. Симеон, един теолог и светец многообичан и значим в Православната ми традиция, за да спомена някои подобни места. Ето какво казва: "За онези, които се отбиха от майчиното мляко, Той (Христос) изпълнява ролята на Отец, който обича и се грижи за растежа и развитието на Своите деца" (Богословска Етика 4, 269-270).

Също така, критиката може да се отнася и до едно особено послание в началото, където Господ желаеше да ме научи за единството на Светата Троица. Посланието, което би могло да бъде оспорвано, е: "Аз съм Отецът и Синът. Разбираш ли сега? Един съм, Аз съм Всичко в Един." (02.03.1987). Тук, Господ желаеше да проумея съвършеното и онтологично единство на Преcветата Троица, че трите Божествени Лица са неразделни и съвършено единни по естество. Както Св. Симеон казва в своя Химн 45, 7-21: Трима в един и един в трима…, как бих могъл да зная, Господи, че имам такъв Бог, Господ и Закрилник, Отец, Брат и Цар…?" Постепенно, неофициалната терминология се кристализира с времето и ако нещо е изглеждало неясно, по-нататък се изяснява.

Нека си припомним как много преди, Папа Бенедикт XIV вписа спорните пасажи в произведенията на Отците на църквата и на светиите, и споменава, че:

"… Често се случва това, което един автор изразява неясно или непълно на едно място в произведението си да бъде намерено изразено, пълно и ясноразличимо на друго място… Трябва да се потърси намерението на автора, започвайки не от някой конкретен израз, а от по-общите рамки на произведението. Добрината трябва да съпровожда строгостта, а оценката върху точките на несъгласие трябва да става не въз основа на неговата гледна точка, а въз основа на вероятността на доктрината. " (Статут за въвеждане в Index)

В едно от първите послания разказвам как Христос ми поиска да "нарисувам как е Светата Троица". Описвам я, имайки видението на светлина, след това друга светлина излиза от първата, след това трета, всички три на брой. Тогава, коментирам: "Когато Синът е съединен с Отеца, тогава са един. Светата Троица е ЕДИН и същ. Могат да са трима, но тримата могат да са един. Резултат: един Бог." Узнах, че това твърдение използува една метафора, която ни отвежда към Символа на Вярата в Ница, който признава, че Синът излезе от Отеца, “Светлина от Светлината”. Тази картина е станала оттогава класическа за Xристиянската мисъл. Например, Симеон Новият Теолог пише по този повод: "Този, който беше в началото, преди всички времена, роден от Отеца и с Духа, Бог и Слово, троична светлина в едно и една в Tри." (Химн 12, 14-18)

Понякога говори Бог Отецът и при слова като “Синът Ми Иисус” и т.н., е ясно за всеки читател познаващ Писанията, че действително говори Отецът. След това, може да се случи същия ден, но по-късно да говори Христос, зовейки ме да продължи посланието. И отново, читателят познаващ Писанията ще разбере, че говори Христос, тъй като говори за Своите Pани или Кръста. Колкото до посланията започнати от Отеца напр., след това по-нататък да биват продължавани от Сина, те съдържат обикновено едно указание "по-късно". Там, където не съм поставила указание за улеснение на читателя е, защото ми изглеждаше очевидно от словата кой говори в момента и така оставях текста така, както е. От страна на хилядите читатели никога не съм получавала писмо, с което да желаят пояснение по този въпрос и никой не е дошъл да ми каже, че се е объркал. Единствено двама свещеника от Съединените Щати изтълкуваха посланието по-начин, колкото е възможно по-неблагоприятeн и на много пъти публикуваха коментарите си в различни списания, без дори да се срещнат с мен.

В един от пасажите на писанията на Истинския в Бога Живот, Христос казва: “Аз съм Троицата”. Тук Христос се отъждествява с божественото естество на Троицата, която е Eдна. Христос е едно от лицата на Троицата. Христос говори, бивайки божествеността, след като тя е една по естество, причастна чрез всяко едно от трите лица.

В един от пасажите на Истинския в Бога Живот, говори Христос: Бъди благословено, дете Мое. Аз, Светият ти Отец, те обичам. Аз съм Светата Троица. След това прибави: Добре различи!. Бях различила, докато Иисус произнасяше Аз съм Светият ти Отец, един “троен” Иисус, както образа на лице възпроизведен три пъти, единият излизащ от другия, и тримата подобни и тримата същите. (Eдинствен, неразделен, една същност, едно естество.)"Аз съм Светата Троица в Един" (11.4.1988) Ако се вземе пред вид единствено началното определение придадено на Иисус Христос, би могъл някой да се запита да не би да отъждествява Себе Си с Отеца и след това с цялата Троица. Продължавайки обаче четенето, ясно се вижда, че не е така.

Христос се стараеше да ми научи единствеността на Светата Троица и че трите лица са неразделни и съвършено едно. Единствеността на Светата Троица не произхожда начално от факта, че трите лица са неразделни (като неразделни приятели), а от факта, че всяко едно от тях притежава същото единствено божествено естество и те се различават само по отношенията помежду им.

В друг пасаж от Истинския в Бога Живот, Христос ме учи как Троица се разпознава във всяко едно от трите лица като Една и единосъщна: "“... не съм ли Великодушен? Не съм ли Всевишният? Затова, имай вяра, тъй като си в Обятията на своя Отец. Аз, Светата Троица, съм Един и Същ (естество)..." (25.7.1989).

За да го изразим това по начина на Православната Църква, би било полезно да се обърнем отново към книгата на Василий Кривошиин върху Св. Симеон.[14]. Тук, думите ще изразят по-добре това, което не бих могла аз да изразя. "Бог е над всякакво наименование, Той е Троица, но Един и Eдинството Му е неизразимо." (стр. 284). И от самия Свети Симеон:

"Въпреки че Те назоваваме с много и различни имена, Ти си един… Този Един е естество с три същности, една Божественост, тъй като моят Бог е една Троица, а не три същества и при все това Единият е Трима спрямо същностите еднакви по естество помежду си, напълно еднакви по сила, единосъщни, безсмутно единни по начин надвишаващ човешкия ум. Но са отделни и неразделни, Трима в Един и един в Трима." (Химн 45, 7-21)

В друг пасаж от Истинския в Бога Живот, Христос настоява върху Божественото Им Единственост: "Аз-Съм-Този-Който-Спасява, Аз съм вашият Избавител. Аз Cъм Светата Троица, всичко в Един…" (28.7.1989).

На това място, Иисус ми каза, че е в Отеца c Духа, както Отецът и Той са в Духа. Той, Синът, е и остава за вековете неразделен в Отеца, със Светия Дух. Можем да си припомним словата на Христос: Бог е Дух и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят (Йн 4, 24). От жизнено значение са също така и словата на Св. Павел: "“...А Господ е Духът и където е Господният Дух, там е свобода." (2Кор 3, 17)

Никога Отецът не се намира разделен от Сина или от Духа, нито Синът е разделен от Отеца и от Духа, нито Духът е изключен от съюза с единия, от който изхожда. Откъдето произхожда и изразът: "Аз Cъм Светата Троица, всички в Един" и други подобни изрази в писанията. В друг един пасаж на Истинския в Бога Живот уточнявам: "Синът е в Отеца, Те са просто един. Светата Троица е една и съща: три Лица, но един Бог: един и трима." (23.11.1987 ).

Бих искала да обясня особено тези два израза, които често биват срещани в писанията на Истинския в Бога Живот. Говори Христос: "“... бъдете един, както Светата Троица е Една и същата" (10.10.1989). Или следният израз: "Молете се стадото Ми да бъде едно, както Аз и Отецът сме Един и същият." (29.3.1989 ).

Съществува тук един много съществен фактор. Когато Христос използува думата “същият”, тази дума има различен смисъл на италянски или на френски, и бих желала да подчертая, че същестуваха слабости при превода, за които не бих искала да бъда сметната за отговорна. На английски (който е и оригиналният език на писанията) не означава “същото лице”, а означава “равносилен” в смисъл на “единството на същността”, “естеството”.

След това, съществуват пасажи, където на Свой ред, Светата Троица говори в един глас. Но дори и така, е много ясно. Например в един пасаж: "Уплашените ти викове пронизаха небето и стигнаха до ушите на Светата Троица… Дете Мое!" Гласът на Отеца изпълнен с радост отекна в цялото Hебе. И тогава, казва Синът: "А, ще я накарам сега да проникне в раните Ми и ще я оставя да яде Тялото Ми и да пие Кръвта Ми. Ще се венчая за нея и ще Ми принадлежи за вечността. Ще й покажа обичта, която изпитвам към нея и устните й отсега нататък ще изпитват жажда за Мен и сърцето й ще стане възглавието Ми." Веднага след това Светият Дух каза: "И Аз, Светият Дух, ще слезна при нея, за да й разкрия истината и скритите Ни тайни. Ще напомня на света чрез нея, че най-големият дар е обичта." И тогава, Светата Троица възкликна в един глас: "Нека тогава да отпразнуваме! Цялото Hебе нека да празнува!" (22.12.1990).

Тайнството на Светата Троица, Нейната единственост заедно с характерните черти на всяко едно от трите Лица и отношенията помежду Им, е едно от най-големите тайнства на Xристиянската Bяра. При все това, независимо от факта, че Троицата е едно толкова голямо тайнство, това не би трябвало да ни кара да се страхуваме да възхваляваме Нейните чудотворения и да избягваме да говорим за тях, въпреки че човешкият език никога няма да бъде способен да изрази красотата и безкрайността на Единия, но Троичен. Тайнството на ПреСветата Троица е толкова централно във вярата ни, че надвишава и осветлява всички други тайнства на вярата. Това много ясно се подчертава в Катехизиса на Kатолическата Църква:

"Тайнството на Преcветата Троица е централното тайнство на Християнската вяра и живот. Това е тайнството на Бога в самия него. Следователно е изворът на всички други тайнства на вярата, светлината, която ги осветлява. Това е най-основното учение и най-значителното в “йерархията на истините на вярата”. [15] Цялата история на спасението е идентична с историята на начина и на средствата, с които истинският и единствен Бог Отец, Син и Свети Дух се разкрива на хората и “помирява и съединява със cебе cи онези, които се отдалечават от греха.”"[16] (CCC 234).
Статии върху същата тема :
5.
6.