събота, 18 ноември 2017
Контакт |  Карта на сайта |  Търсете
Централна страница » » Реакцията на Конгрегацията за Доктрината на Вярата
Отговор на 1и Въпрос: Връзка между Истинския в Бога Живот и Откровение.
1и Въпрос

Знаете много добре, че за Kатолиците, както и за Православните съществува само едно Откровение, това на Бог Иисус Христос съдържащо се в Светото Писание и в Свещеното Предание. В Kатолическата Църква, дори и “лични” откровения, както в Лурд и Фатима, въпреки че биват сериозно вземани под внимание, не съставляват елементи на вярата. Затова, в този смисъл считате ли писанията си за откровения и по какъв начин трябва да бъдат приемани от вашите слушатели и читатели?

Отговор

Никога не съм вземала уроци по катехизъм и още по-малко по теология и в началото на призива и завръщането ми при Бога нямах никакво понятие от тънките теологически различия като тези, които споменахте по-горе. Бях обучена на тези различия постепенно по време на благото ръководство на Светия Дух. Съвсем в началото на този призив, бях много объркана и скоро след появяването на моя ангел, ето какво казах: "Но не разбирам. Имаме Светото Писание, защо тогава са ни необходими послания?" Моят ангел отговори: "Вярваш ли, че всичко е дадено в Светото Писание?" Отговорих: "Да, затова не виждам защо е всичко това, не виждам нищо ново." Тогава ангелът каза: "Бог желае тези послания да бъдат дадени." Казах: "Съществува ли някоя особена причина това да бъда аз." Ангелът отговори: "Не. Бог ви обича всички. Тези послания са просто едно напомняне, за да ви припомнят как започнаха основите ви." (7.8.1986 ).

Един служител Протестант ми каза веднъж, че не съществува причина Бог да желае да ни говори сега, когато имаме Светото Писание. Объркана, казах на Христос: "Господи, съществуват служители, които отказват да чуят или да повярват, че можеш да се появяваш по този начин, чрез мен. Kазват, че Ти, Иисус, си ни дал всичката Истина и че нямат нужда от нищо друго освен от Светата Библия. С други думи, всички тези Дела са лъжливи." Отговорът на Христос беше следният:

Бях казал на всички ви, че Утешителят, Светият Дух, когото Отецът ще изпрати в Името Ми, ще ви научи на всичко и ще ви припомни всичко, каквото ви бях казал. Не ви давам никаквa новa теория. Припомням ви само Истината и възвръщам в пълната Истина онези, които се бяха заблудили. Аз, Господ, ще продължа да ви подтиквам с Напомняния и Светият Ми Дух, Утешителят, ще се намира винаги всред вас като Напомняне на Словото Ми. Затова не се изненадвайте, когато Светият Ми Дух ви говори. Тези напомняния се дават от Благодатта Ми, за да ви върнат при Мен и да ви припомнят Моите Пътища.

В друг откъс, 11 години по-късно, Господ ми поиска да напиша следното:

Всички тези послания идват отвисоко и са вдъхновени от Мен. Могат да бъдат използувани за обучение и за отстраняване на заблудата. Могат да бъдат използувани, за да поведат Църквата към Единство и да напътят живота на хората и да ги научат да бъдат свети. Дават ви се за по-добро изяснение [1] на Откровението[2] , което ви беше дадено. Те са неизчерпаем извор на учудваща благодат за всички вас, за да ви обнови.

Вярвам, че съществува едно единствено Откровение и никога не съм казвала обратното, нито бихте могли да го срещнете това в писанията. Не очаквам от читателите на ИВБЖ да сметнат писанията за по-важни от Светото Писание и съм уверена, че нищо в томовете на ИВБЖ не може да подтикне онези, които ме слушат и ме четат да мислят другояче. Действително, в свидетелството си цитирам непрекъснато много откъси от Писанията, в известни случаи дори повече отколкото самите послания. В тези послания съществува ясна и непрекъсната настойчивост да се съсредоточава човек в Светата Библия и да живее според нейната истина. Тези писания напомнят и правят актуално едното и единствено Откровение в Христос съдържащо се в Писанието и в Преданието, предавано посредством църквата. Те са просто един призив към това Откровение. Всъщност, тези писания никога не повлияха на читателите да ги поставят над Писанията, напротив свидетелствата показват, че са им помогнали да разберат по-добре Божието Слово. Но знаем, че Бог може да ни напомни благословеното Си Слово, когато Той сметне, че е необходимо за облагата на Църквата. Подобни благоволения, тъй като това е благоволение, осветляват или извеждат наяве една вече позната истина, правейки я по-разбираема.

Би могъл някой да се запита защо Бог призова едно лице толкова ограничено и недостойно, в пълно безразличие и незнание към въпросите на църквата, което никога не е търсило Бога, за да получи “напомняне на Неговото Слово”? Свещениците и теолозите не са ли призовани да направят същото? Да, това вярвам и аз, и никога в никакъв случай нямах намерението да съпернича на свещениците и теолозите призовани от Бога да изпълнят своя дълг. Вярвам обаче, че Бог ме призова неочаквано с непосредствено въздействие от Негова страна.

Узнах наскоро, че Вторият Ватикански Събор е подчертал важността от допринасянето на миряните в разпространението на Благовестията посредством различни дарове, с които Бог обсипва Църквата Си. В Lumen Gentium Съборът заявявя с яснота, че миряните участвуват в пророческата функция на Христос и че Христос “осъществява тази функция не само посредством йерархията, но и посредством миряните. Прави ги свидетели и ги снабдява с усещането на вярата (sensus fidei) и с благодатта на словото (LG 3). Всеки мирянин, следователно, има своя дял да изиграе в тази служба на Евангелието според харизмата дадена му от Бога и посредством тези дарове той или тя става същевременно свидетел и жив инструмент на мисията на самата църква “според мярката определена му от Христос”.

В повечето Класически произведения на Основната Католическа Теология съществува разграничение между Откровението като съжденийно възприятие (Откровение с главна буква) и откровение като емпирично възприятие (откровение с малка буква, често “откровения” в множествено число). Когато говоря за скромното си изживяване, използувам думата откровение с малко “о”, от емпирична гледна точка.

Не говоря за преживяването си като откровение от догматична гледна точка, след като не желая в никакъв случай да съпернича на Откровението. Както и при другите “лични откровения” или “пророчески откровения”, моето дело не прибавя нищо в Завета на Вярата. Напротив, призивът отправен ми от Бога има за цел да покаже пълнотата на истината в Завета на Вярата, за да вникне човек по-цялостно в него и да живее посредством тази истина.

Уставната харта Dei Verbum на Втория Ватикански Събор уточнява, че Публичното Откровение е пълно и съвършено и “не трябва да очакваме никакво друго публично откровение, преди прославеното явяване на нашия Господ Иисус Христос” (Dei Verbum, 4). От друга страна, Dei Verbum уточнява, че народът на Бога непрекъснато се нуждае от задълбочаване в оценката на тази истина:

"Тази Традиция произхождаща от апостолите се развива в Църквата с помощта на Светия Дух. Тя действително развива възприемането на предадените неща и слова. Това се извършва по разнообразни начини. Посредством съзерцание и проучване от вярващите, които ги пазят в сърцето си (Лк 2,19 и 51). Посредством дълбоко проникване в духовните неща, които изживяват. И посредством проповедта на онези, които с разрешението на епископската приемственост са получили трайната харизма на истината. Църквата, с изтичането на вековете, допринася непрекъснато за изпълването на божествената истина, докато словата на Бога се осъществят в нея" (Dei Verbum 8).

Относно отношението между християнско пророчество и Откровение, Негово Високопреосвещенство Кардинал Йосиф Ратцингер каза категорично, че тезата, според която пророчеството приключва със завършването на Откровението в Христос, крие недоразумения. Тази своя позиция той изказа по времето на интервю относно Християнското пророчество и наново в един коментар за разкриването на Третата Тайна на Фатима. Позволявам си да цитирам направо от интервюто му следното:

"Откровението е всъщност Бог, който ни дава себе си, който строи заедно с нас историята и който ни събира, съединявайки ни всички. Това е събитието на една среща, което съдържа в себе си и комуникативно измерение и познавателна структура. Измерение, което има последствия и върху познанието на истината на Откровението. Това, възприето в правилния смисъл, означава, че Откровението е стигнало своята цел с Христос, тъй като - според хубавия израз на свети Йоан на Кръста, - след като Бог говори той самият, няма какво друго повече да се прибави. Нищо повече не може да бъде казано освен Логос. То е всред нас по един съвършен начин и Бог няма какво повече да ни даде, нито да ни каже освен Себе Си. Но точно тази изпълненост на приношението на самия Бог, тоест че Той, Логос, присъствува в плът - означава също така, че трябва да продължим да проникваме в това Тайнство. Това ни свързва отново със структурата на надеждата. Идването на Христос е началото на едно все по-дълбоко познание и на постепенното откриване на това, което е дадено в Логос. По този начин, това е началото на въвеждането на човека в пълната истина, която се предоставя, както го казва Иисус в Евангелието на Йоан, когато говори за слизането на Светия Дух. Вярвам, че духовната Христология на последното слово на Иисус, е от голямо значение за въпроса, който разглеждаме: наистина Христос обяснява, че идването му в плът е само първата стъпка. Действителното идване се осъществява в мярката, в която Христос не е вече свързан с едно място или едно тяло ограничено на едно място, а идва в Дух, като Възкресен, така че проникването в истината да придобива все по-голяма дълбочина. Знаейки, че времето на църквата, тоест времето, в което Христос идва при нас в Дух, бива определяно от същата тази духовна Христология, лично аз смятам, че пророческият елемент като елемент на надежда и призив, не може, разбира се, да отсъствува или да изчезне." (30 Giorni, януари 1999 г.)

По същия начин, в никакъв случай не предявявам за писанията си статут или авторитет доближаващ се до Светото Писание. Светата Библия е вдъхновена по непогрешен начин. Скромното ми мнение е, че Господ ме докосна, действувайки непосредствено в душата ми, за да закрача с Него, помагайки ми, когато ме зове да пиша, но не става въпрос за същото вдъхновение, както е в Писанието и резултатът не е безгрешен, без това да означава, че би трябвало да съществуват доктринални грешки в писанията ми, уверена съм, че не съществуват.

В своята книга “Дъщеря на Църквата съм”, отец Marie-Eugène ни напомня по какъв начин Бог може да се приспособи към една душа:

"Непосредственото въздействие на Бога, когато поставя основите си в човека, когото използува, се приспособява чудесно към психологическото състояние на душата. Това божествено приспособяване трябва да бъде подчертано като важна точка в намесата му. Бог, който приема да говори езика на човешките символи, за да ни даде светлината Си, скланя да се приспособи дори до темперамента ни и до особените ни нужди при избора на тези символи, така че да се приближи до нас с по-голяма увереност. На човек, чиято вяра е запазена чиста и проста, ще говори с езика на външни и светещи символи, така че да я накара да затрепти. За човек, чиято вяра е превърната от рационализма в предпазлива и критична, езикът ще бъде по- интелектуален."[3]

Кардинал Ратцингер беше казал: “Cпособността да превръща човек в слово и картина вътрешния си контакт с Бога, дори и когато става въпрос за автентичен мистикизъм, зависи винаги от възможностите на човешката душа и от нейните предели”. Така, изживявам божественото Слово без усилие, с други думи, без аз да предизвиквам нещо. Просто идва. Приемам този контакт (вътрешния говор) по два начина. Бих желала да отбележите, че не зная съвсем добре как да изразя този феномен и как Бог може да върши подобни неща, но следното обяснение е най-доброто, което мога да дам:

1. Посредством намесата на вътрешни слова, наречени говор. Словата, които възприемам са действителни, много по-ясни, отколкото ако ги чувах с ушите си. Една единствена дума може да съдържа цял един свят от понятия, така че тяхното проумяване не би могло никога от само себе си да бъде включено бързо в човешкия език. Всяко божествено слово или указание, което ми се дава, за да бъда обучена, не бива давано по начина, по който обучават в училищата, където вероятно поради ограниченото време нещата не могат отведнъж да бъдат обяснени, или поради човешка слабост да бъдат забравени или да не бъде достатъчно добре разбрани. Напротив, божественото указание или слово ми се дава в такъв промеждутък от време и се вдълбава в духа ми по такъв начин, че е трудно да бъде забравено. Светлината, която разпръсква е толкова обилна, както бляскава светлина осветяваща всичко наоколо, давайки ти мигновено едно богатство от познания повече, отколкото едно обикновено слово. Словото, което ми се дава е като широка река, която се разделя на други малки реки водещи те навсякъде и на различни места, но идващи винаги от същата река. Всеки нормален предмет в училището щеше да изисква от моя страна месеци, за да го науча. Изживявайки по такъв силен начин словата, съзнавам същевременно, че писмената форма и начинът, по който трябва да ги изразя, зависят винаги от моите ограничени възможности що се отнася до езика и начина на изразяване.

2. Вторият начин, по който получавам словата на Бога е посредством светлина на проумяване в разума ми, без да бъде произнесен говор. То е, сякаш Бог ми предава мисълта Си. Възприемам веднага това, което Бог желае или би желал да каже. Тогава, трябва да напиша това “неизразено послание”, колкото е възможно по-добре, избирайки свои думи.

По-късно в Рим узнах, че Св. Бригита от Швеция е записвала по подобен начин своите послания.

Защо Господ избра точно този начин за записване на посланията, по време на който ръката ми става подвластна на Него? Действително не зная. Когато Го бях запитала защо, Господ просто ми отговори: “Защото този начин Ми харесва.” Така, не зная по какъв начин става това. Но бих искала да подчертая, че теолози, които са същевременно специалисти графолози и изследваха писанията, ги нарекоха “йератични”, описвайки много основни различия между моя начин на писане и така нареченото автоматично писане. По-късно научих, че познати мистици, както например Терезия от Авила, са имали изживяването на залавянето на тялото им или понякога на част от тялото им. Смятам, че става въпрос за лека форма на залавяне на ръката ми и вярвам, че Господ има Своите съображения за това.

Статии върху същата тема :
5.
6.